арх. Петко Момчилов /1864-1923/ известен горнооряховски архитект, проектирал уникални сгради в Русе, Варна, София и Пловдив, както и приемното здание на жп гара Горна Оряховица

Архитект Петко Иванов Момчилов е роден в Горна Оряховица на 2 октомври 1864 година в семейството на известния просветител Иван Николов Момчилов. Завършва гимназия във Варна през 1885 г. и архитектура в Прага през 1892 г. В 1893 г. е съосновател на Българското архитектурно дружество. Постъпва на работа в Министерство на просвещението, където разработва типовите проекти за начални и основни училища в България. От 1895 година работи в продължение на 10 години в Министерство на архитектурата и обществените сгради, през което време създава проекти и построявауникални сгради като Санаториума за гръдноболни в Трявна, мъжката гимназия в Русе, девическата гимназия във Варна, в съавторство преустройва т.н. Черна Джамия в София в хритиянски храм “Св. Седмочисленици”, Александровската болница в София, сградата на “Майчин дом”, Сливенските минерални бани, гимназиите в Пловдив, Търново и Ловеч. За пръв път той въвежда в строителството лъчистото парно отопление. Участва със свои проекти за строителството на ж.п.гара Букурещ, за мост над река Дунав в Будапеща и мост над р. Нева в Петроград.

От 1907 г. е на частна практика и между другото създател и ръководител на фабрика за цимент и хидратна вар в Златна Панега. Продължава проектирането на Синодалната палата, Българска народна банка, Централния затвор в София и Софийските минерални бани, както и много уникални жилищни сгради в столицата. Междувременно е бил и народен представител.

В Горна Оряховица по негови проекти са построени класното училище, гимназията (на мястото на сегашното ІІ СОУ), приемната сграда на ж.п.гара Горна Оряховица, хотел “Централ” и други жилищни сгради.

Неговият творчески строителен гений е оценен своевременно, като през 1898 г. е обявен за почетен гражданин (първият) на Горна Оряховица и му е отпуснат от Общината безплатен парцел, за да си построи къща и творческа база. По-късно е всепризнат и обявен за АРХИТЕКТ НА ХІХ СТОЛЕТИЕ.

Нашият достоен съгражданин е починал на 18 януари 1923 година.