Никола Петров /1873-1925/ първият българин световен шампион по класическа борба през 1900 г. в Париж, спечелил званието „Най-силния човек на ХІХ век”

Никола Петров е роден в Горна Оряховица на 19 декември 1873 година. Като градинарски работник в Румъния се увлича в борбата и едва 25 годишен – на 20 юли 1898 г. спечелва в Ню Йорк званието ШАМПИОН НА АМЕРИКА. През следващата година във Виена става ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ПО КЛАСИ-ЧЕСКА БОРБА. На първото световно изложение в Париж през 1900-та година побеждава дотогавашния световен шампион - французина Пол Понс и става СВЕТОВЕН ШАМПИОН – НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА ХІХ ВЕК. носител на копринена лента с горния надпис, значка на ПОЧЕТЕН ЛЕГИОН и награда от 30 хиляди франка.

През 1909 г. е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество “Юнак”. През 1912 г. е преводач на фронта при щаба на І българска армия. От 1920 до 1922 г. има три срещи с министър председателя на България Александър Стамболийски за обсъждане проблемите на българския спорт. През 1921 г. основава частна школа по борба в столицата, която ръководи и лично обучава в нея младите борци.

На 2 януари 1925 г. твърде млад починал и е погребан след два дни в родния си град Горна Оряховица.

През 1962 г. получава посмъртно званието ЗАСЛУЖИЛ МАЙСТОР НА СПОРТА. В негова чест от 1963 г. в страната ни започва ежегодно провеждане на международени турнири по класическа борба, като на победителите от 1971 г. се връчва и “Златен пояс на Никола Петров”.

Послучай 100 годишнината от рождението му в Горна Оряховица му бе издигнат паметник и беше построена Спортна зала, носеща неговото име.

През 1998 година Никола Петров бе обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица.