Трудно е да се каже кой и кога измисля рецептата за горнооряховския суджук

Кой и кога измисля рецептата на горнооряховски суджук е трудно да бъде дефинирано с точност. Преди няколко века на горнооряховчани се налагало да намаляват броя на добитъка с оглед идващите зимни месеци и количеството фураж, с което разполагали. В желанието да съхранят поне месото, те започват да го консервират за получаването на различни месни деликатеси.

Освен за опушване и изсушаване част от говеждото месо започва да се кълца и пълни в изсушени и осолени черва. Според начина на завързване, оформяне и разбира се прибавените подправки се получават двата вида основни продукти: суджуци и луканки.

За доброто изсушаване на продукта се разчитало на благоприятния климат, осигуряващ сухи и студени слаби въздушни течения, и характерната за района бяла плесен, която не позволява на мазнините да гранят.

С течение на времето тази практика се оказва твърде успешна. Дали като традиционен подарък или ястие при посрещане на гости, или като неизменен асортимент в дисагите на често пътуващите горнооряховски търговци – славата на горнооряховския суджук бързо се разпространява извън пределите на родното му място.

Очаквайте скоро-за популярността на горнооряховския суджук извън границите на родното му място