Горна Оряховица става столица на І-ви революционен окръг

В новопровъзгласения град през 1870 година Васил Левски създава частен революционен комитет, който се включва дейно в живота на Вътрешната революционна организация. Интересен факт е, че в него участие вземат както обикновените граждани, така и заможни горнооряховчани, които се отличават със своето богатство и обществено положение. Незасегнат от залавянето на Апостола и тежкия удар върху революционното дело в края на 1872 г., Горнооряховският комитет придобива изключително стратегическо значение в навечерието на Априлското въстание. Въпреки че първоначално за столица на I-ви окръг е избран град Търново, още в началото на 1876 г. Стефан Стамболов и неговите помощници решават да преместят окръжния комитет в Горна Оряховица. За това решение допринася и фактът, че в града работят предани революционни дейци като Сидер Грънчаров, Вичо Грънчаров, Иван Панов Семерджиев и др. Освен това, като голям пазарен център, Горна Оряховица предлага възможности за успешно пренасяне на кореспонденция, прокламации, оръжие, както и за провеждане на заседания и срещи между апостолите. Активно участие в подготовката на въстанието взема и местното женско дружество под ръководството на Елена Грънчарова. С помощта на сестра си Вангели и братовчедките ? Зойка Обрешкова и Фичка Язаджиева, Елена подготвя знамената за четниците от Горна Оряховица и Лясковец. Горнооряховското знаме по-късно се превръща в неизменен свидетел и участник на едни от най-важните събития, свързани с борбите за национално освобождение и обединение на българския народ в края на ХIХ век. Пленено заедно с водачите на бунта в Горна Оряховица, година по-късно знамето предвожда опълченците на Шипка, в него се заклеват войниците на майор Данаил Николаев преди Съединението, под него умират героите от Сръбско-българската война през 1885 г.

         Поради извършено предателство опитът за въстание в града се проваля. Заловени и арестувани са близо 200 дейци, сред които и водачите Георги Измирлиев и Иван Семерджиев. Над Горна Оряховица надвисва опасност от опожаряване и разграбване от страна на озверелия башибозук. Точно в този критичен момент Елена Грънчарова започва своята дръзка битка. Тя организира членовете на женското дружество и стотици горнооряховчани, които повежда на поход към пашата в Търново. Отначало ги посрещат две роти турска войска, едва след това пристигат пашата, кадията, мюфтията и владиката. Един чауш удря Елена в гърдите с приклада на пушката си, а тя не остава безучастна – и му отвръща с шамар. Архимандрит Стефан, уплашено пита: “Що правиш, Еленко?”. „Мене бият и аз бия!” – отвръща строго тя. След това се приближава до пашата изтегля сабята му и казва: “Ето ти сабя. Изколи ни всички с нея, но не оставяй цигани и черкези да ни палят и грабят.” Впечатлен от пламенните действия на храбрата жена, Реуф паша ? подарява своя златен пръстен и изпраща две роти редовна войска, за да запазят града.

         Година по-късно, по време на Руско-турската война, в редовете на българското опълчение се включват 132 доброволци от Горна Оряховица, за да допринесат за окончателното извоюване на българската свобода. Заедно с руските войски от Предния отряд на генерал Гурко те влизат в родния град на 26 юни (8 юли – нов стил) 1877 година.

      Снимки:

ІII.26 Почетен адрес на опълченеца Никола Попниколов;

ІII.27 Позлатена чашка на опълченеца Христо Димитров, подарена му от руския император;

ІII.28 Бронзово лъвче, слагано на калпаците на горнооряховските опълченци;

ІII.29 Ордени на горнооряховските участници в Освободителната война

Материалът и снимките са предоставени от Исторически музей - Горна Оряховица