Женските дружества в Горна Оряховица преди Освобождението
Петък, 13 Февруари 2015
Ключово събитие, с оглед процесите във възрожденското общество и консолидацията на нацията се явява българското женско движение. Непосредствено след Кримската война (1853-1856) се създават предпоставки и условия за културно и просветно издигане на българката. Женският въпрос се поставя във възрожденските преса в цялата му сложност и многоплановост. През 60-те години на ХIХ век се оформя малка група образовани жени, които с право могат да се причислят към българската възрожденска интелигенция. Именно те стават инициатори и организатори на женското движение.
През лятото на 1869 г. и в началото на следващата година в Горна Оряховица се провежда общо събрание на дружеството като учителката Мариола Смилова е една от учредителките му. За това важно събитие свидетелстват две дописки изпратени до в. „Македония“ и „Свобода“. В тях е съобщено: В Горна Оряховица жените си отварят дружество под название „Майчина любов“.
Дейността му има многопосочни измерения. Основната идея е да се ускори развитието на девическото образование в града, което има по това време 20-годишна история. През август същата година се изгражда ново девическо училище в града с учителка Тинка Стойкова от Стара Загора.
Този начален период на дружеството е свързан с редица трудности, които стават причина за неговото временно закриване. Възстановено е през 1872 г. като му е дадено ново име „Просвета“. Тази година вероятно се определя от сведенията, които дава председателка Елена Грънчарова: На трийсет години съставих за пръв път в България женско дружество с девера си Вичо Грънчаров… За сега името ми е написано със златни букви в дружеството, което се именува „Просвета“. За нуждите на дружеството е поръчан и печат, в чиято композиция централно място заемат две стиснати ръце, оградени с маслинови клонки, а между върховете им е изписано името „Просвета“. Около този сюжет е гравиран и текстът: „Женско дружество въ Горна Орьховица“. Известен е и втори печат, собственост на девическото училище, чиято вътрешна част е заета от девиза „Просвещение“, декодиран с два стилизирани растителни орнамента. Около централния сюжет е гравиран и текста: „Българско Орьховско народно училище“.
Под ръководството на Елена Грънчарова и със съдействието на читалището дружеството привлича редица последователи. Сред членовете са Зафира и Вангели Писареви, Кина Минкова, Ана х. Панайотова, Йонка Пепева и др.
Освен като сподвижници на девическото образование членовете на дружеството изнасят множество сказки, посветени на домакинството и здравната просвета. Всичко това спомага в следващите години то да увеличи членовете си. Освен това със събраните средства се закупуват книги и учебници, които се подаряват на девическото училище в града.
Съпричастни и към делата на въстаниците, жените подпомагат революционния комитет в Горна Оряховица. Ръководителите на въстанието възлагат на Елена Грънчарова да се ушият няколко знамена. Тя изпълнява задачата заедно със сестра си Вангели Петрова Шопова и братовчедките си Зафири (Фичка) Писарева и Зойка Обретенова-Шонпова. Първоначално шият знамената в дома на Фичка, но баща и е категорично против. За да не се провали работата, се преместват в дома на Кина Минкова, като там заседават и членовете на Окръжния комитет. Едно от ушитите знамена става главно за Първи революционен окръг, второ е за въстанието в западния район и трето е предназначено за съзаклятниците от Лясковец.
Интерес представлява описанието на знамето на главния окръг, оставено от Христо Семерджиев: Горнооряховското знаме, което аз лично трябваше да крия беше от зелен копринен плат, на едната му страна беше ушит бял кръст от коприна, ушит на гергеф с обли краища и спуснати от общия център лъчи сърма. На другата страна от елипсовидна зелена мушама беше изрисуван един лъв със зелена боя, държащ меч в едната си ръка, а над главата му беше написано със сърма „Свобода или смърт“. По краищата на знамето имаше и сърмени пискюли. Знамето е запазено, въпреки че заедно със заловените въстаници е отнесено в търновския конак. По-късно тържествено е предадено на IV-та опълченска дружина по време на Руско-турската война, 1877-1878 г. През Освободителната война много жени от дружеството събират помощи за руската армия. Други помагат като санитарни работници при изградената в Търново болница, в която са настанени ранени руски войници и български опълченци.
