Фотографското ателие на Иван Захариев

Усвояването на фотографската практика в български вариант датира след 1843 г. Ценността на едно художествено произведение е зависима от времето, в което се създава, и времето, в което се интерпретира. Фотографският акт възпроизвежда битовото поведение, паметта, ритуала, жестовете, отразява емоционалното състояние на човека и средата му. Като културен феномен първоначално фотографията е възприета твърде емоционално и с твърде големи очаквания в последвалите години. Старите фотографии са натоварени с много история – семейна и колективна памет за един период, време на модернизация и трансформации в частния и обществения живот на обществото, непосредствено преди и след Освобождението.

Първият фотограф, който работи и живее в Горна Оряховица е Иван Захариев. От неговите фотоплаки се появяват първите пощенски картички с надпис „Поздрав от Горна Оряховица“. Кога пристига в града е трудно да се посочи със сигурност. През 1872 г. е женен за горнооряховчанката Поликсена Енева, чийто баща Еньо Стойков, известен абаджия, дава съгласие в собствения му дом, на улица „Цар Асен“ № 4, в махалата „Св. Никола“, да бъде устроено първото в града фотографско ателие.

Самият Иван Захариев е роден в Самоков през 1850 г. Известно е, че се обучава първоначално в Белград, а след това и във Виена. Когато се връща в България за кратко време пребивава като пътуващ фотограф в Самоков, Кюстендил, София и Трявна. Като такъв пристига и в Оряховица. В началото „ателието“ му не дава голяма по обем продукция, като това е продиктувано както от скъпите фотоматериали, така и от слабата популярност на този вид изкуство. Но преодолявайки трудностите, той успява да съхрани занаята си. Благодарение на фотоплаките му до нас достигат стотици образи, моменти и събития.

В последните години на ХIХ век в работата му започва да се прокарва и т. нар. „външна снимка“ или както по-късно е известна – пейзаж. Първата такава е направена на 12.06.1894 г. На този ден горнооряховчани свикват грандиозен митинг в центъра на града до наскоро открития пиедестал на Паметника на Георги Измирлиев. Снимката е произведена в голям тираж и раздадена срещу заплащане на участниците в митинга. Следват серия от външни снимки, някои от тях представляващи личен спомен, а други пощенски картички с адрес Горна Оряховица. Между тях с особена художественост се отличават снимките: „Клане на добитък в залхана на Оряховица (1894 г.), „Народни борби в Оряховица“ и „Улица Темнишка“ (1895 г.), „Класното училище в Оряховица“ (1897 г.) и др.

Фотоателието на Иван Захариев продължава своето развитие и през първите две десетилетия на ХХ в. Освен установеното от по-рано сътрудничество с книжаря Димитър Иванов, Захариев продължава да твори като снима редица забележителни събития и личности, свързани с региона. Прави фотоси на първия български световен шампион по борба Никола Петров, както и на роднините на апостола от Априлското въстание Георги Измирлиев. Освен това Иван Захариев става съпричастен на откриването на жп гара Горна Оряховица през 1899 г. и на Захарната фабрика от 1913 г. През последната година той прави и поредица снимки, посветени на последиците от апокалиптичното земетресение, разрушило значителна част от града.

През първото десетилетие на ХХ век открива свои временни студиа в съседните по-големи селища – Лясковец, Драганово и Долна Оряховица, като в тях обучава свои достойни приемници. Един от най-добрите му ученици е Христо Ников от Лясковец.

Иван Захариев умира внезапно на 70 години през 1920 г. в Горна Оряховица. Благодарение на съвестта и чувството му за историческа отговорност, макар и след толкова години, имаме възможността да притежаваме огромния му архив с изразителни и автентични свидетелства за събития, част от отминали години… част от историята на Горна Оряховица.