Поздравително слово на инж. Добромир Добрев към гражданите на Общината по повод 3 март

Уважаеми горнооряховчани и гости,

          На 3 март, преди 134 години, нашата държава затвори най-черната страница в своята над 1300-та годишна история. България възкръсна от пепелта на петвековно робство благодарение на една война, траяла 275 денонощия-Руско-турската Освободителна. В огъня на боя, рамо до рамо със стотиците хиляди войни от тогавашната Руска империя, от Румъния, Финландия и от други страни, участие взеха хиляди знайни и незнайни български опълченци. Като горди и признателни техни наследници и в контекста на днешния национален празник, не можем да не споменем, че сред тях бяха и 270 наши земляци от селищата на общината-Горна и Долна Оряховица, Поликраище, Драганово, Горски горен Тръмбеш.

         Днес възкресяваме спомена за някои от събитията, станали преди 134 години:

         Горна Оряховица посреща освободителите на 8 юли 1877 г. В града, до януари 1878 г., се установява щабът на единадесети армейски корпус с командир генерал-лейтенант Шаховски.

         В Горна Оряховица е организиран и клон на руски армейски лазарет, обгрижван от представителки на местното женско благотворително дружество и на ученическо дружество „Братска обич”. Помещавал се е в сградата на девическото класно училище при църквата „Света Богородица”.

         В началото на 1878 г. в града ни се съсредоточават и три полка от осма кавалерийска дивизия, когато оттук на път за Русе минава пленената при Шейново турска армия.

         С името на Горна Оряховица е свързана и една светиня от Освободителната война. Това е знамето, шито за Априлското въстание от Елена Грънчарова, сестра й Евангели Писарева и Зойка Обрешкова. По време на въстанието с него са заловени Георги Измирлиев и Иван Семерджиев. Прибрано в Търновския конак, то дочаква освободителите. След тържествена церемония в старата българска столица лично генерал Гурко го връчва на Четвърта опълченска дружина, командвана от майор Петър Редкин. Заедно със Самарското, Горнооряховското знаме поема към Шипка и Шейново, за да ознаменува един боен път, изпълнен с победи.

         3 март 2012 година е и един ден за преклонение пред паметта на героите, отдали живота си за свободата на отечеството. Сред тях е разузнавачът от Горна Оряховица хаджи Стамат Сидеров. Заловен и отведен в Добрич, той е осъден от военен трибунал на смърт чрез обесване. Посреща смъртта хладнокръвно, като сам слага примката на шията си в един ноемврийски ден на 1877 г., само няколко месеца преди подписването на Санстефанския мирен договор с дата 3 март.

         Нека днешният ден за пореден път ни напомни, че няма по-висше благо за един човек от свободата му и че няма по-голяма ценност от това да си потребен на другите.

 Честит празник!