Преди 115 години за първи път създават гимнастическо дружество „Юнак“ в Горна Оряховица
Вторник, 05 Май 2015
Телесното здраве е абсолютна необходимост не само за благото на отделния човек, но и за общото добро на целия народ. Ако обърнем поглед назад към миналото установяваме, че родината на телесната култура се открива в Древна Гърция, където през 776 г. пр. Хр. се състоят първите олимпийски игри. Гърците се стремят към всестранно възпитание, като релсите, по които се плъзга могъщата им държавна машина се крепят именно на науката и физическото възпитание. Германия е една от първите страни, която обръща поглед към класическите методи на възпитание, като в средата на ХIХ век те проникват и в нашата страна. След подписването на Берлинския договор на 01.07.1878 г. бързо се сформират значителен брой гимнастически дружества, които изиграват важна роля при съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. След Освобождението, първото гимнастическо дружество е основано в Русе на 27.11.1894 г. под името „Сокол“. Една година по-късно в София се създава дружество „Юнак“, а 3 години по-късно – на 15.07.1898 г. се учредява и съюз, който в кратко време се разраства и става всенародна организация.
В Горна Оряховица първият опит за образуване на юнашко дружество е направен в началото на месец февруари 1900 г., като просъществува обаче само една година. На 23.05.1902 г. е основано дружество „Юнак“ с председател Панайот Хаджипетров и първи главатар Васил Капитанов. Интерес предизвикват някои от клаузите, застъпени в устава на дружеството. В чл. 1 са определени неговите цели: да развива и укрепва физическата сила на членовете; да вдъхне любов в обществото към физически упражнения; да развива дружелюбие между членовете му и да съдейства за основаването на други дружества в нашето отечество. В чл. 3 и чл. 4 е отбелязано, че в дружеството може да участва всеки, който е навършил 17 години и не е ученик в средно учебно заведение, като членовете му се делят на действителни, свободни и почетни. В чл. 47, чл. 48 и чл. 49 е записано, че дружеството има печат и знаме с надпис „Първо Гимнастическо Дружество „ЮНАКЪ“ въ Горня-Ор?ховица“. Освен това всеки член има розетка от трицветна българска лента в обикновени дни и занятия, а при тържества или среща – трицветна лента за през рамо. Имат и задължителна униформа за гимнастически упражнения, която се състои от гимнастическа риза, къси панталони от български шаек, пояс, черни чорапи, калпак и леки обувки.
Дейността на дружество се направлява централно от софийския съюз като се изразява в масови гимнастически упражнения на открито и в салони, уредна и заемна гимнастика, лека атлетика, футбол, волейбол, баскетбол, излети, юнашки районни и съюзни събори съпроводени със състезания по всички видове спорт, вечеринки, забави, пързалка („каток“) и задгранични излети и събори. Дружеството има и свой традиционен празник – 13 януари, на който се стича целият град, за да наблюдава гимнастически прояви. Като цяло материалната му база е слаба, но все пак значителна за времето си. Източниците на средства са членски вноски, дарения от юнаци и граждани, приходи от вечеринки и др.
Една от важните инициативи на дружеството е построяването на паметника на Георги Измирлиев, който е и негов патрон. Паметникът е съграден изцяло с волни дарения на „юнаците“.
Паметен в историята на Горна Оряховица остава проведения през 1926 г. областен събор, в който участват над 30 юнашки дружества от Търновски и Плевенски окръзи, с повече от 3 000 юнаци и над 20 000 гости от различни селища. Това е единственото по големината си след Освобождението тържество изнесено при образцов ред от гостоприемните горнооряховчани. На това тържество за пръв първи път е донесено от София бойното знаме на горнооряховските априлски въстаници.
Тази година се навършват 115 години от първото създаване на гимнастическо дружество в Горна Оряховица. Дружество „Юнак“ като самостоятелна организация съществува до 1948 г., след което се обединява с останалите спортни организации под ръководството на родния Съюз за физкултура и спорт. Припомняме някои от ключовите моменти в неговото развитие, защото и днес България има нужда от телесно здрави, духом бодри и морално силни хора като една светла надежда, крепка вяра и национална гордост за родината!
Информацията и снимките са предоставени от Историческия музей.
