Внучки на Недялко Каранешев подариха негови картини на горнооряховската Галерия

Две картини, рисувани от Недялко Каранешев, обогатиха фонда Художествената галерия в Горна Оряховица, носеща името на художника. Творбите бяха дарени от внучките му Савка Кисьова и Мариана Крьогер.

Картините са рисувани през 1913 г. и вероятно са част от по-голям цикъл, посветен на разрушенията от голямото земетресение, разтресло региона на 1 юни същата година. По това време семейството на художника живее в Горна Оряховица. Тук, на Сър пазар, баща му Константин Каранешев имал хан. Старият Каранешев бил опълченец и участвал в боевете на Шипка. Синът му също посветил живота си на отечеството, но обучавайки децата на изкуство и история.
Наследничките на човека, който е създал първата художествена сбирка в Горна Оряховица, сами са потърсили връзка с Галерията, носеща името на дядо им и поискали среща с уредничката Елеонора Маркова. Освен че подариха двете картини, двете дами разказаха спомени за художника, показаха семейни снимки и неизвестен досега негов портрет.
Савка Кисьова и Мариана Крьогер са дъщери на най-големия син на Недялко Каранешев – Константин. Днес живеят в Габрово, но са израснали покрай дядо си във Велико Търново. Целият род е изкушен от изкуството и във всяко поколение има поне по един-двама негови представители, които се занимават с творчество. Савка Кисьова също рисува, а големият й син Димитър учил рисуване от дядо си още като бил на 4 години. По-късно той избира да стане архитект, но любовта към изкуството се предава на следващото поколение Каранешеви. 
„Родът ни е свързан с голяма любов. Колкото и да сме пръснати навсякъде по света, поддържаме връзка и се подкрепяме. Тази любов ни е предадена от баба и дядо, които бяха истински стожери на семейството”, разказаха внучките на Недялко Каранешев. „Освен художник той беше встрастен в историята и археологията. Всеки ден ходеше на разкопките на Царевец, рисуваше, разговаряше с децата и им разказваше за миналото. Всеки ден имахме гости, а после много от тези ученици му пишеха и той ни четеше писмата. Дядо обичаше да казва, че може да е на 88, но душата му е на 22. Беше жизнен и пъргав до последно и затова за нас беше голям удар, когато внезапно почина. Много трудно преодоляхме загубата му, защото той наистина беше страхотен човек. Никога не е критикувал и не е казал лоша дума за някого. Винаги беше благ и обичаше истински хората”, разказаха още наследничките на Недялко Каранешев.