ЖП гарата в Горна Оряховица е входната врата за промените в града
Последно променен на Четвъртък, 19 Ноември 2015 Петък, 17 Юли 2015
На 8 ноември 1899 г., точно в 10 преди обяд, става тържественото откриване на жп гара Горна Оряховица-Калтинец. Лично княз Фердинанд I прерязва лентата на най-дългото железопътно трасе в България – 541-километровата линия София-Варна. Това е входната врата на промените, които дават нов ход на икономическото и социалното битие на малкия град през настъпващото двадесето столетие.
Този съвременен транспортен възел отваря Горна Оряховица към нови търговски фирми, капитали и идеи. Организират се първите крупни сдружения. Благодарение на кръстопътното развитие на железопътната гара започват да функционират множество работилници за ремонт и поддръжка, някои от които по-късно прерастват в самостоятелни частни фирми. Типичен пример е работилницата на братя Раеви, която за едно десетилетие се превръща във водещ производител на лозопръскачки и готварски печки в страната.
В началото на ХХ век укрепналата икономически българска държава започва да планира осъществяването на своите съкровени стремежи – постигане на пълна независимост от Османската империя и национално обединение на изконните български земи. В крак с народните стремления през 1900 г. в Горна Оряховица възниква първото гимнастическо дружество в града, наречено по-късно „Юнак – Георги Измирлиев”. Целта на десетките подобни спортни сдружения в страната е не само физическото укрепване на нацията, а и да бъдат легална форма за подготовка на професионални български военни командири. Две години по-късно в града са основани още две спортни организации – туристическо дружество „Камъка” и колоездачно дружество „Сокол”. Поставено е началото и на ловното дружество в Горна Оряховица.
Невероятен стимул за горнооряховските юнаци дава техният съгражданин Никола Петров. На Световното изложение в Париж, 1900 г., горнооряховчанинът побеждава във финала на турнира по класическа борба досегашния световен шампион Пол Понс от Франция. Освен световната титла българският борец получава копринена лента с надпис „Най-силния човек на ХІХ век”, орден на Почетния легион и 30 000 златни франка. Гордостта на горнооряховчани е неописуема!
На 6 септември 1910 г., след няколко десетилетия ходене по мъките, с общи усилия горнооряховчани довършват паметника на героя от Априлското въстание Георги Измирлиев. Денят е паметен, градът е горд, че със собствени средства поставя на каменния постамент бронзовия бюст на революционера. На освещаването му присъстват министри от българското правителство, начело с премиера Александър Малинов, както и братът на революционера Андон Измирлиев.
Материалът и снимките са предоставени от Историческия музей
