Второто десетилетие на ХХ век Горна Оряховица е изправена пред огромни изпинтания

Второто десетилетие на ХХ век поставя на огромно изпитание просперитета на Горна Оряховица и цяла България. Близо 1000 горнооряховчани влизат да воюват рамо до рамо със стотиците хиляди българи в Балканската война, за да осъществят надеждите за териториално обединение на разпокъсаната ни родина. За съжаление големите победи на бойното поле са проиграни от неадекватните действия на българските политици.

         Само две години по-късно, все още невъзстановена от предишните бойни действия, България влиза в Първата световна война. В нея намират смъртта си 51 горнооряховчани. С тази война е свързано и едно невиждано събитие за жителите на железничарския град – през септември 1916 г. край Горна Оряховица пада и изгаря заедно с пилотите германски военен дирижабъл. Краят на световния конфликт донася поредния неуспех за българите, този път довел до огромна национална катастрофа.

         За горнооряховчани обаче неволите през този период се оказват още по-големи. В навечерието на Междусъюзническата война, на 1 юни 1913 г. в 11 часа и 33 минути, Горна Оряховица е сполетяна от катастрофално земетресение. Магнитудът на земния трус е около VІІ степен по Рихтер, с максималната интензивност в епицентралната област – Горна Оряховица – ІХ-Х степен, дълбочината на огнището е 10 км. Унищожен е 90 % от сградния фонд, загиват 16 човека, а сред оцелелите паниката и ужасът остават заради продължаващите месеци наред вторични трусове. Много от тях дълго време остават в палаткови лагери пред силуетите на разрушените си жилища. Седмици по-късно, на 28 юни, през града минава опустошителен ураган, помел разчистените руини, изкоренил много дървета и обърнал железопътните вагони в района на гарата.

         Въпреки тежките изпитания, на които е подложен градът, местните жители полагат старания да укрепят традициите в неговото развитие. Светъл лъч в тази насока е построената през 1912 г. Захарна фабрика Горна Оряховица от Чешко-българското акционерно дружество за захар и захарни изделия. Най-големият за времето си захарен завод на Балканите дава на горнооряховчани над 1500 работни места, както и нови перспективи за градоустройство и икономически напредък.

Материалът и снимките са предоставени от Историческия музей