Откриха пазара на крепостта Ряховец

Приключи второто археологическо лято на крепостта Ряховец в Горна Оряховица. Разкопките и тази година се осъществяват от екип с научен ръководител Илиян Петракиев (РИМ – В. Търново), зам.-ръководител Мая Иванова (ИМ – Г. Оряховица) и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев (РИМ – В. Търново). За проучването бяха осигурени 25 000 лв. От тях 20 000 лв. са отпуснати от Община Горна Оряховица, а за първа година Горнооряховският музей получи и средства от Министерството на културата в размер на 5 000 лв. Помощта от културното министерство идва след като миналата година обектът получи статут с категория „национално значение“.

Това лято археологическият екип проучва Западната порта на крепостта, която е най-трудно достъпното място и част от северната крепостна стена. Археолозите са разкрили настилка от главната улица, водеща от западната порта към вътрешността на крепостта. Интересно е, че комуникациите са изградени чрез терасиране на стръмния терен, коментира ръководителят на екипа Илиян Петракиев. Разкрити са още малка част от вероятен площад, до който води главната улица, на който се смята, че е извършвана търговска дейност. Доказателство за това са намереното голямо количество монети, части от тегловна везна и екзагии (тежести за везната). Откритите монети обхващат периода от началото до средата на ХІІІ в. това е времето, когато Византия спира да съществува, а средновековните български владетели нямат собствени пари. Липсата на парични знаци води до нарязване на съществуващите монети на по-малки, което води до огромна девалвация на стойността им. В този период – до средата на ХІІІ в. монетите нямат номинална, а по-скоро тегловна стойност, разказа Илиян Петракиев.

Екипът е разкрил и ново средновековно жилище, долепено до северната крепостна стена. В него са намерени множество монети, керамични съдове и предмети от бита, които говорят за ежедневието на жителите на крепостта в Средновековието.

Интересното тази година е появата на значителен културен пласт от ранната византийска епоха. Там са открити няколко фигури, различни монети и части от въоръжение, коментира още Илиян Петракиев.

Сред находките на тазгодишното археологическо лято, които са близо 300, са и голямо количество метални върхове на стрели. Значителен е и броят на монетите – около 150.

От направените проучвания през тази година може да се заключи, че се открояват два хронологични периода – ІV-VІ в. и от началото до средата на ХІІІ в. Една от работните хипотези е, че вероятно крепостта е пострадала сериозно от мощно земетресение в средата на ХІІІ в., тъй като след това очевидно животът там замира, коментира ръководителят на екипа.

И тази година продължава проучването на пластовете от тракийския период, на който археолозите попаднаха в предходния сезон, както и на жилище от ранната бронзова епоха, от където има цели керамични съдове, изложени в постоянната експозиция на Историческия музей в Горна Оряховица.

През това лято заедно с археолозите в разкопките на крепостта се включиха и ученици от горнооряховските училища. Инициативата за първата в България лятна археологическа школа е на Община Горна Оряховица, Историческия музей и екипа, извършващ проучването. Към този проект интерес е проявила и американската фондация „Стоун енд компас” от Бостън, която има база в севлиевското село Столът. Желанието на колегите е да се реализира още по-мащабен международен проект за лятна археологическа школа на крепостта Ряховец,  като идеята срещна подкрепата и на кмета на Общината инж. Добромир Добрев уточни Илиян Петракиев.

През миналото лято, когато проучването на крепостта беше възстановено, след близо 25 годишно прекъсване са разкрити две от портите, част от крепостна стена, вероятно дело на тракийското племе кробизи, и жилище от ранната бронзова епоха, със запазен непокътнат инвентар. Мащабните крепостни съоръжения, стени широки на места до над 4 м, издигнати върху труднодостъпен терен и избраното стратегическо разположение за защита на северния подстъп към Търновград, доказват, че крепостта „Ряховец” е ключът към столицата на Втората българска държава.

Даденостите на хълма на който е изградена крепостта са оценени още преди 5000 г. и той е бил обект на постоянен и интензивен поселищен живот. Разкритите части от укрепление от времето на траките, няколкото монетни съкровища от това време, открити при крепостта, дават основание да се предполага наличието на голям градски център, а защо не и столицата Берипара.

Част от откритите материали сред които са: цели керамични съдове, монети, метални и костни предмети, части от въоръжение и др. са представени в постоянна експозиция на Исторически музей – Горна Оряховица.