"Сякаш небето е сцена и аз съм героят"

Преди броени дни шестокласничката от горнооряховското ОУ "Св. св. Кирил и Методий" Валерия Руменова Коларова беше наградена за участието си с най-доброто есе в конкурса "С какво помогна СИВИТАС на моя град". Наградата й- сбъдване на една нейна мечта- разходка с хеликоптер над града. Валерия сподели с нас своите впечатления и вълнуващи преживявания. Ето и нейния разказ:

" В един прекрасен ден аз преживях най-вълнуващите мигове. Сбъдна се една моя мечта – да летя с хеликоптер. Когато ми съобщиха, че съм спечелила първо място в конкурса за есе на тема „С какво помогна CIVITAS на моя роден град", аз очаквах с нетърпение наградата – разходка с хеликоптер над града. За мен това беше разходка в небесата.

След официалната част организаторите ме изпратиха с усмивка към колата, която ме отведе на летище Горна Оряховица. Когато видях голямата машина с огромни перки, аз изтръпнах, уплаших се. Приятното посрещане от командира на хеликоптера ме успокои. Ето ме, там вътре в хеликоптера. Погледнах нагоре, после надолу, очите ми се приковаха към командното табло, после погледнах пилота и не усетих как започнах да се издигам от земята. Слушалките отстраняваха шума вътре в машината, а когато погледнах навън усетих, че всичко там в простора е спокойно, свято, чисто.

Аз бях в небесата. Аз бях високо над къщи, поля, хора. И тогава се реших да погледна. Видях от птичи поглед моя град. Видях колко всичко е малко, дребно, като че ли градът представляваше макет. Всичко беше приказка, която не исках да има край. Когато хеликоптерът прелетя над центъра на града, аз видях сградите, паметника на Георги Измирлиев, градинките, шадравана, а хората като малки човечета. Почувствах прилив на радост, но и на гордост, защото се убедих в красотата на моя град. Всичко беше сън, от който ме събуди гласът на пилота: „ Искаш ли да видиш твоя дом? Къде живееш? Нямах възможност да отговоря от вълнение. Но когато хеликоптерът зави към Арбанаси и видях църквата „ Св. Атанас ", възкликнах удивено: „Ето го! Това е нашият блок! Ето, тук живея аз!”.

Боже, колко красиво е всичко! Очите ми остават ненаситни на тази удивителна прелест. Сякаш небето е сцена и аз съм героят. Свърши прекрасното изживяване. Полетът приключи. Благодарих на пилота и разбрах, че всичко това не е сън. Дори и природата беше с мен. Чак, когато завърши моята разходка в небесата, дойде дъждът. Никога няма да забравя този ден. Много награди съм получавала, много съм се радвала, но тази награда ми е най-скъпа. За това искам да благодаря на организаторите от Община Горна Оряховица, че ми дадоха това незабравимо изживяване. Искам да пожелая инициативата CIVITAS  да се развива с още по-голяма сила в моя град. Благодаря Ви! "