Изложба за българския принос към многообразието на обединена Европа гостува в Историческия музей

Изложба, показваща българския принос към културно-историческото многообразие на обединена Европа гостува в Историческия музей в Горна Оряховица. Експозицията е дело на Научния архив към БАН и представлява избрана част от голямото художествено-документално наследство на Академията.

„Акцентът, който ни свързва с днешната изложба е 9 май 1950 г. - известната декларация на Робер Шуман, която поставя началото на европейското обединение. През 1985 г. официално 9 май е обявен за ден на Европа. България вече 10 години е официален член на Европейския съюз, но идеята за паневропеизма по нашите земи започва твърде рано. Българският принос и българското сътрудничество с европейските народи в политически, икономически и културен аспект започва много по-рано. Именно за това разказва и експозицията на БАН”, каза при откриване на изложбата директорът на Историческия музей Пламен Мадемов. Гости на откриването бяха заместник-кметът Йорданка Кушева и Милена Николова, директор на дирекция „Образование, култура, младежки дейности и спорт, социални дейности и здравеопазване, международни връзки”.

Изложбата бе представена от Джени Иванова, ръководител на отдел „Информация, използване, съхранение и отчетност на Научен архив към БАН”. Експозицията показва различни документи – ръкописи на трудове, дневници, мемоари и спомени на наши учени, държавници, общественици и творци. Показани са части от запазените ръкописи на известните наши писатели и поети Иван Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев и др. Пъстрата документалната мозайка включва и редица маслени картини, акварели, скици, карикатури, фотографии, карти и др., съхранявани в архива на БАН. Специално място е отделено на уникалния художествено-документален архив на австро-унгарския пътешественик и художник Феликс Каниц, дарен на Академията през 1929 и 1936 г. Моливните скици от фонда на Каниц са рисувани от натура по време на пътуванията му в дунавска България и впоследствие служат като основа на изящните акварели и гравюри , украсили неговото тритомно издание „Дунавска България и Балканът”. Тази картина се допълва от всякакъв вид стари карти, ноти, партитури, грамоти, афиши и др. Всички те илюстрират приноса на Академията за научното и културното издигане и приобщаване на страната ни към европейската общност.

         Изложата ще остане в Исторически музей – Горна Оряховица до края на месец май.