Акад. Антон Дончев: Българският език и писмеността ни са чудо
Вторник, 23 Май 2017
Особенно съм щастлив, че сме заедно в навечерието на един наистина светъл празник-24 май. Така акад. Антон Дончев се обърна към горнооряховчани по време на срещата, на която представи новата си книга „Сянката на Александър Велики”. „За Община Горна Оряховица е огромна чест, че в рамките на един месец акад. Антон Дончев за втори път е наш скъп гост. Той бе удостоен с първия Почетен знак на Горна Оряховица, което изготвихме по новата Наредба за званията и отличията. За нас това е знак, че въпреки бездуховното време, духовността, просветата и просвещението ще пребъдат в България и тук при нас”, обърна се към гостите заместник-кметът Йорданка Кушева.
Аккад. Антон Дончев бе заедно с издателя си Иван Гранитски и Димитър Николов, председател на постоянната комиссия за младежта и спорта към Общинския съвет.
„Световната култура е оркестър, в който всеки инструмент си има своя глас. В световния хор всеки народ трябва да си пази гласа, за да има своето място. Вярно, че има народи, които искат да бият тъпана. Но само с тъпан оркестър и мелодия не се правят. Да бъдеш това, което си – това ти дава право да бъдеш в световния оркестър. И ако мислим за децата, внуците и правнуците си, ние трябва да бъдем това, което сме, за да бъдем част и от света.” С тези думи академик Антон Дончев завърши своя прочит на част от българската история пред почитателите си в Горна Оряховица. След което залата дълго аплодира най-издавания и вероятно най-четения съвременен български писател. Преди месец, когато авторът на „Време разделно” бе гост на общинското ръководство възникна идея за нова среща в навечерието на 24 май, на която писателят да представи пред читателите в Горна Оряховица най-новата си книга „Сянката на Александър Велики”.
„Вярно е, че всички останали творби на Антон Дончев остават в сянката на „Време разделно”. Всички те обаче го определят като исторически писател, но във философския смисъл на понятието история. Дончев има неповторим стил, който го доближава до древните рапсоди. Той изпява своята история така, както са го правили по времето на Омир. В същото време той е пазител на езика. Неговият език е богат и жив и затова той е истински будител – защото колкото по-богат е езикът на човек, толкова той е по-мислещ. Това че „Време разделно” има 38 издания и над 1,5 милиона тираж само в България и че е преведен на всички основни езици, е само външната част на оценката, която съвременниците на Антон Дончев дават на творчеството му”, сподели своите мисли за писателя неговият издател Иван Гранитски.
В навечерието на 24 май академик Антон Дончев започна своя разговор с горнооряховчани от буквите. Буквите, които, според него са ни създали и които са формирали съзнанието ни. „Това е нашият български Еверест и ние сме отговорни пред това, което се е случило по времето на Борис Покръстителя. Дотогава е имало една държава – една територия, споделяна от три етноса с различни езици, култури и цивилизации. Само 150 години по-късно вече имаме един народ, една вяра и един език. Това чудо е направено от българската писменост. Приемането на християнството е довело до опасност от ромеизиране заради необходимостта да се ползва гръцки език, за да се разбере новата вяра. Само за 10-15 години обаче са обучени 10 000 български свещеници, за които са създадени богослужебни книги на български език. Не само че е спасено българското, те разнасят словото и в останалия славянски свят. Така че българските букви са ни дали българското съзнание”, сподели своето виждане за историята Антон Дончев в Горна Оряховица.
След прославата на българското слово и задължението ни да запазим своята идентичност в световния културен оркестър, академик Антон Дончев беше обсаден от многобройните си почитатели, търпеливо чакащи на опашка, за да получат автограф от автора.
Срещата с Антон Дончев пък стана повод за една инициатива, обявена от Димитър Николов, който е главният виновник за гостуванията на академика в Горна Оряховица. При първата си визита в кметския кабинет Дончев беше много впечатлен от няколко момичета от литературния клуб на СУ „Георги Измирлиев”, които бяха направили свой препис на „История славянобългарска”. Тази среща между академика и най-младите творци всъщност дава идеята на Димитър Николов да подари факсимилно издание на паисиевата история на литературния клуб и да подеме инициативата за обогатяване на училищните библиотеки.
Ученици от литературния клуб при СУ "Вичо Грънчаров" подариха на акад. Антон Дончев сборник със свои творби.
