Левски посещава Горна Оряховица при третата си обиколка из България
Последно променен на Вторник, 18 Юли 2017 Вторник, 18 Юли 2017
Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли – нов стил) 1837 г. в Карлово. На 14 години остава без баща и грижите за него поема вуйчо му Василий Караиванов. През 1855 г. двамата се преместват в Стара Загора, където младият Васил учи първоначално в класно училище, а след това се записва в свещеническо училище. Завръща се в Карлово през 1858 г., приема монашество и скоро е ръкоположен за йеродякон в църквата „Света Богородица”. Увлечен от все по-мащабната пропагандна дейност сред българската младеж, от 1861 г. Васил решава да се посвети на революционните дела. През 1862 г. се присъединява към Първа българска легия в Белград, където по време на военни упражнения получава прозвището си Левски. Участва като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г., след което постъпва и във Втора българска легия.
През 60-те и 70-те години на XIX век националноосвободителното движение в България навлиза в решителната си фаза. След неуспеха на четническата тактика на Раковски, проявил се най-ярко в похода на четата, ръководена от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, сред българската емиграция назрява идеята за подготовка на масово народно въстание вътре в страната. Изразител на тази идея става Васил Левски, който още в писмото си от пролетта на 1868 г. заявява на Панайот Хитов: „Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша аз какво мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще ви моля да ми позволите, за което, ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си…”
Идеите на Левски и изобщо настроенията сред българската емиграция след трагичния край на Хаджидимитровата чета се възприемат и от най-напредничавите и заможни жители на Горна Оряховица. Икономическите връзки с Румъния и Русия налагат чести пътувания на горнооряховските търговци като братята Моско, Сидер и Вичо Грънчарови, Петър Арнаудов и др. Пребиваването на север от Дунав допринася твърде много за запознаването на горнооряховчани с новите моменти в българското националноосвободително движение и с новите идеи, които се зараждат и утвърждават сред революционната емиграция. Пренесени в Горна Оряховица и разпространени сред по-видните жители, тези идеи създават благоприятна обстановка за включване на селището в изгражданата от Васил Левски Вътрешна революционна организация.
За годината на създаване на горнооряховския революционен комитет и идването на Апостола в Горна Оряховица съществуват няколко предположения, съобразно различните проучватели на биографията на Васил Левски. За най-достоверно се приема това на най-големия изследовател на делото на Апостола – Иван Унджиев, според когото едва при третата си обиколка (май 1870 г. – февруари 1871 г.) Левски посещава Горнооряховския край. Подобно е мнението и на автора на „История на град Горна Оряховица и околностите му” Звезделин Цонев, който смята, че местният революционен комитет е създаден през втората половина на 1870 г. Със сигурност участие в изграждането на комитета вземат Петър Арнаудов и братята Сидер и Вичо Грънчарови.
Горнооряховските дейци се включват активно в живота на Вътрешната революционна организация. Често използват за прикритие дейността на новооснованото читалище „Напредък”, където Вичо Грънчаров е един от най-изявените дейци, а паралелно с това е член на революционния комитет.
Залавянето на Васил Левски и ударът, който понася Вътрешната революционна организация в края на 1872 г., не засягат пряко горнооряховския комитет. Този факт е от изключително значение за последвалите през 1875-1876 г. събития. Оставането на Горна Оряховица встрани от полезрението на турските полицейски власти в кризисния за революционното движение период дава възможност градът да бъде използван като координационен и ръководен център в подготовката и провеждането на Априлското въстание.
Материалът е подготвен от Исторически музей - Горна Оряховица
