На Благовещение долитат щъркелите и лястовиците

Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта. По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.

През деня и нощта на Благовец започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите. Смята се, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци.

Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна. В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.

Имен ден празнуват всички с имена

Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.