Георги Измирлиев /1851-1876/ помощник апостол и военен ръководител на Априлското въстание в Първи революционен окръг, обесен на 28 май 1876 г. в Горна Оряховица

Георги Измирлиев - Македончето е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград). Учил е в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След избора му от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България младият Георги Измирлиев се озовава веднага в центъра на този окръг – Горна Оряховица. Тук извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучавана военно дело. Предателска дума прекъсва този порив. Арестуван от турските власти, той е осъден на смърт и на 28 май 1876 г. сам слага въжения клуп на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.

Признателното поколение му построява паметник в центъра на Горна Оряховица. На негово име е назовано най-голямото средно училище в града – гимназията. През 2000-та година Измирлиев беше обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.

Елена Грънчарова /1842-1923/ под нейно ръководство са извезани три знамена за Априлското въстание, след потушаването му спасява Горна Оряховица от опожаряване чрез личното си застъпничество пред търновския паша

Елена Грънчарова е родена в Горна Оряховица през 1842 година. Дейността й като участничка в подготвяното въстание е толкова активна, че един Горнооряховски поет я нарече “Горнооряховската баба Тонка”. Тя организира събирането на храни и подготвянето на  дрехи за въстаниците, те ушива със сестрите и братовчедка си трите знамена за въстаниците от Горна Оряховица, Лясковец и Севлиево. Тя е човекът, който с камбанен звън събира и повежда горнооряховчанки яхнала бял кон, за да ги заведе при Реуф паша в Търново и да иска неговата помощ и защита против развилнялите се башибодзуци – заплашващи с разграбване и опожаряване града ни. Тя удря безстрашно плесница на турски офицер пред очите на самия паша, за която й смелост пашата я похвалва и й дава златен пръстен.

Още преди  Освобождението Елена ръководи женското дружество, а много по-късно, при напредналата си възраст, оглавява бунта на жените в Горна Оряховица против войната и за завръщането на мъжете по родните им места през 1918 година.

Елена Грънчарова завършва земния си път на 24 февруари 1923 г.

Обявена е за почетен гражданин на Горна Оряховица през 2000-та.

Вичо Грънчаров /1841-1877/ основател и пръв председател на читалище „Напредък 1869”, активен просветен и революционен деятел

Сидер Грънчаров /1839-1876/ член на местния и на окръжния революционен комитет в подготовката на Априлското въстание, остава в историята като Сидер воевода – последният предводител на чета, воювал по време на въстанието

Радко Радославов /1841-1894/ главен учител, читалищен деец и участник в национално-освободителните борби, първи кмет на Горна Оряховица след Освобождението

д-р Иван Момчилов /1868-1927/ народен представител и заместник председател на Народното събрание, един от първите дипломирани лекари в Горна Оряховица

д-р Иван Стоянов Момчилов е роден в Горна Оряховица през юли 1868 година. Основното си образование получава тук, а средното във Варна. Още незавършил, по време на Сръбско-българската война, постъпва доброволец в Ученическо формирование и участва в боевете при Пирот през 1885 година.

След гимназията завършва медицина в Женевския университет. Веднага му предлагат работа в София, но той предпочита да служи в родния си град пет години, след това отива три години като лекар в Елена,  откъдето  произхожда родът му. След  това работи две години във Враца.

Избиран е за народен представител от 1901 г. до 1908 г., и от 1911 до 1919. Бил е известно време подпредседател на Народното събрание. Участвал е в Балканската война като лекар.

След Първата световна война е преследван по политически причини, затварян за известно време, и с разклатено здраве и огорчен от несправедливостите се завръща в Горна Оряховица, където се отдава всецяло в полза на съгражданите си, които му отдават своето уважение и признателност. Той е вторият наш съгражданин, удостоен за почетен гражданин на Горна Оряховица приживе.

Починал е внезапно от разрив на сърцето на 11 февруари 1927 г.

арх. Петко Момчилов /1864-1923/ известен горнооряховски архитект, проектирал уникални сгради в Русе, Варна, София и Пловдив, както и приемното здание на жп гара Горна Оряховица

Архитект Петко Иванов Момчилов е роден в Горна Оряховица на 2 октомври 1864 година в семейството на известния просветител Иван Николов Момчилов. Завършва гимназия във Варна през 1885 г. и архитектура в Прага през 1892 г. В 1893 г. е съосновател на Българското архитектурно дружество. Постъпва на работа в Министерство на просвещението, където разработва типовите проекти за начални и основни училища в България. От 1895 година работи в продължение на 10 години в Министерство на архитектурата и обществените сгради, през което време създава проекти и построявауникални сгради като Санаториума за гръдноболни в Трявна, мъжката гимназия в Русе, девическата гимназия във Варна, в съавторство преустройва т.н. Черна Джамия в София в хритиянски храм “Св. Седмочисленици”, Александровската болница в София, сградата на “Майчин дом”, Сливенските минерални бани, гимназиите в Пловдив, Търново и Ловеч. За пръв път той въвежда в строителството лъчистото парно отопление. Участва със свои проекти за строителството на ж.п.гара Букурещ, за мост над река Дунав в Будапеща и мост над р. Нева в Петроград.

От 1907 г. е на частна практика и между другото създател и ръководител на фабрика за цимент и хидратна вар в Златна Панега. Продължава проектирането на Синодалната палата, Българска народна банка, Централния затвор в София и Софийските минерални бани, както и много уникални жилищни сгради в столицата. Междувременно е бил и народен представител.

В Горна Оряховица по негови проекти са построени класното училище, гимназията (на мястото на сегашното ІІ СОУ), приемната сграда на ж.п.гара Горна Оряховица, хотел “Централ” и други жилищни сгради.

Неговият творчески строителен гений е оценен своевременно, като през 1898 г. е обявен за почетен гражданин (първият) на Горна Оряховица и му е отпуснат от Общината безплатен парцел, за да си построи къща и творческа база. По-късно е всепризнат и обявен за АРХИТЕКТ НА ХІХ СТОЛЕТИЕ.

Нашият достоен съгражданин е починал на 18 януари 1923 година.

Атанас Буров /1875-1954/ горнооряховски банкер, политик и държавник, министър в седем правителства, ръководител на Народната партия, един от основателите на Демократическия сговор

Атанас Димитров Буров е роден в Г. Оряховица на 30 януари 1875 г. Учил е в града ни и в Априловската гимназия в Габрово. Завършил е право и икономика в Сорбоната – Париж през 1903 г. После е учил в Швейцария и Англия. Владеел е до съвършенство няколко езика. Ръководил е финансовата група на Българската търговска банка. Бил е изтъкнат банкер, политик и държавник – участвал в 7 правителства. Многократно е бил народен представител. Участвал е в основаването на Демократическия сговор, бил е един от лидерите на Народната партия. Бил е доброволец в трите войни 1912-1918 г.

До края на живота си е останал родолюбец.  На два пъти (през 1941 и 1944 г.) отказал предложения на Британската легия в София да напусне родината си и да отиде на пълна издръжка да живее в Англия.

“Народният” съд през 1945 г. го осъжда на строг тъмничен затвор. после е интерниран в Дряново. През 1947 г. се застъпва против смъртната присъда над Никола Петков, вследствие на което е пратен на лагер. през 1952 г. е осъден отново на 20 г. затвор. Умира в затвора на 15 май 1954 г.

Признат е за почетен гражданин на Г. Оряховица през 2000 г.

Никола Петров /1873-1925/ първият българин световен шампион по класическа борба през 1900 г. в Париж, спечелил званието „Най-силния човек на ХІХ век”

Никола Петров е роден в Горна Оряховица на 19 декември 1873 година. Като градинарски работник в Румъния се увлича в борбата и едва 25 годишен – на 20 юли 1898 г. спечелва в Ню Йорк званието ШАМПИОН НА АМЕРИКА. През следващата година във Виена става ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ПО КЛАСИ-ЧЕСКА БОРБА. На първото световно изложение в Париж през 1900-та година побеждава дотогавашния световен шампион - французина Пол Понс и става СВЕТОВЕН ШАМПИОН – НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА ХІХ ВЕК. носител на копринена лента с горния надпис, значка на ПОЧЕТЕН ЛЕГИОН и награда от 30 хиляди франка.

През 1909 г. е избран за почетен член на Горнооряховското гимнастическо дружество “Юнак”. През 1912 г. е преводач на фронта при щаба на І българска армия. От 1920 до 1922 г. има три срещи с министър председателя на България Александър Стамболийски за обсъждане проблемите на българския спорт. През 1921 г. основава частна школа по борба в столицата, която ръководи и лично обучава в нея младите борци.

На 2 януари 1925 г. твърде млад починал и е погребан след два дни в родния си град Горна Оряховица.

През 1962 г. получава посмъртно званието ЗАСЛУЖИЛ МАЙСТОР НА СПОРТА. В негова чест от 1963 г. в страната ни започва ежегодно провеждане на международени турнири по класическа борба, като на победителите от 1971 г. се връчва и “Златен пояс на Никола Петров”.

Послучай 100 годишнината от рождението му в Горна Оряховица му бе издигнат паметник и беше построена Спортна зала, носеща неговото име.

През 1998 година Никола Петров бе обявен за Почетен гражданин на Горна Оряховица.

Борис Богданов /1896-1985/ изявен обществен и политически деятел на Горна Оряховица

Борис Богданов е роден в гр. Трявна през 1896 г. От рано прегръща социалистическите идеи и взема активно участие в железничарската стачка и в стачката на работниците в Захарна фабрика в Горна Оряховица. Сподвижник е на Хараламби Стоянов, Панайот Цвикев и Сотир Зринов.

За комунистическа дейност е осъден на смърт, като прекарва дълги години в затвора и в концлагер, откъдето излиза на 9 септември 1944 г.

Изявява се като активен обществен и политически деятел и приятел на Горна Оряховица. Умира на 19 юли 1985 година. Приживе е избран за почетен гражданин на града.

Филип Махмудиев /1896-1986/ един от 43-мата народни представители, които през 1943 г. се обявяват против депортирането на българските евреи в нацистките лагери

Филип Махмудиев е роден в Горна Оряховица на 7 ноември 1896 г. Адвокатска практика започва в Горна Оряховица, а в 25-то Народно събрание е сред двайсетте опозиционни депутати. През 1943-та година е сред 43-та депутати, които протестират срещу антисемитската политика. През 1945 г. е осъден от Народния съд на 5 г. затвор, но е освободен предсрочно. Умира през 1986 г.

Петър Панайотов - Даскала /1906-1991/ дългогодишен политик и общественик

Петър Панайотов “Даскала” е роден на 17 юли 1906 година в с. Крушето. Получил е средно педагогическо образование. От млади го-дини възприема социалистическите идеали. От 1929 г. е член на Работническия младежки съюз, а от следващата и член на Окръжния комитет на Работническата партия. От 1934 до 1935 г. е в нелегалност, за което е осъден задочно. За широка политическа дейност лежи в затвора от 1935 до 1939 г. От тогава до 9-ти септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на Б.Р.П (к) в Горна Оряховица. На 22 юни 1941 г. излиза като партизанин, като става зам. политкомисар на Осма въстаническа оперативна зона Г. Оряховица – Габрово и член на Щаба на Горнооряховския партизански отряд. През този период има две смъртни присъди.

След преврата на девети септември Панайотов става секретар по пропаганда и агитация в Областния комитет на БКП (к) в Плевен, и секретар на Окръжния и на Околийския комитети на партията в Горна Оряховица. По-късно заема отговорни длъжности в ЦК на БКП, в Българските професионални съюзи и става народен представител.

За цялостната му обществена дейност е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица в преклонната му възраст. Починал през месец април на 1991 година в София.

Никола Рачев /1915-1984/ бивш кмет, поставя началото на благоустройството на града

Цанко Ненов /1924-2005/дългогодишен кмет, обновява централната част на Горна Оряховица, изгражда зелени зони за отдих в града и околностите

Никола Панайотов /1931-2006/ бивш кмет и общественик, развива мащабно строителство на жилищни и обществени сгради в града

Роден е през 1931 г., 6 години е бил директор на промкомбината, 8 г. е бил кмет на Горна Оряховица, 10 г. е бил първи зам.-председател на Окръжния народен съвет във Велико Търново. По време на кметуването му в Горна Оряховица са построени ГУМ, Пощата, старата и новата сгради на Общината, летният театър, автогарата, кооперативният пазар и др. От 1995 г. до момента е общински съветник.

Манфред Тиллиц / 1939/ германски предприемач и общественик, наричан в родния си град Манфред Българина, меценат на хоровото и музикално изкуство, осигурява многократно хуманитарна помощ за здравните заведения и социалните домове в Горна Оряховица

Манфред Тиллиц е роден на 8 ноември 1939 г. в немския град Еннепетал. Самият той е търговец на стоки за бита, занимава се със селскостопанско производство като частен фермер. В родния си град е изявен общественик, свързан с културния живот и с благотворителността. Ценител е на изкуството и го подпомага всячески. Бил е и кмет на родния си град.

От 1983 г. осъществява контакти с хор “Славянско единство” от Горна Оряховица по време на фестивал в Полша, в който участва и оркестърът на шестте дъщери на г-н Тиллиц. Разменят се концерти между двата състава.  По-късно по лична инициатива на Манфред Тиллиц и с помощта на Бундестага (парламента на Германия) се набират средства и се доставят за нуждите на горнооряховската болница и социални домове помощи (вече в размер на над 1 милион и половина лева) изразени в апаратура, консумативи, храни, облекла и парични средства за социално-слаби ученици в града ни.

В родния му град го наричат Манфред “БЪЛГАРИНА”. През 1998 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Горна Оряховица с благодарност за хуманитарната му дейност към града ни.

Виктор Чучков /1946/известен български композитор и пианист, с редица международни изяви и отличия, награден с орден „Кирил и Методий” І степен, автор на някои от най-обичаните детски песни като „Химн на сътворението” и „Дъга”

Виктор Чучков е роден на 25 май 1946 г. в Г. Оряховица. От малък изучава пиано, което обладява бързо. На 10 годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт, а на 20 спечелва правото на стипендия в Римската музикална академия “Санта Чечилия”. После следват редица международни изяви и признания, получава многобройни престижни награди. Развива се успоредно като концертиращ пианист и композитор. Свири пред микрофоните на редица европейски радио- и телевизионни станции. Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Заслужено получава и ордена “Кирил и Методий” І степен. В музиката му от всички жанрове са заложени големите прогресивни идеи на нашето време. Сега е председател на Съюза на композиторите в България. Почетен гражданин на Горна Оряховица от 1998 година.

Ивайло Йорданов /1968/ бивш футболист и национален състезател, голмайстор на А РФГ с екипа на „Локомотив” Горна Оряховица през 1991 г., бронзов медалист от световното първенство в САЩ 1994, футболист на годината в България през 1998 г.

Ивайло Йорданов е роден в гр. Самоков на 24 април 1968 г. Спортува от юношеските си години. В Горна Оряховица играе в отбора на “Локомотив” от 1989 г. На футболния терен отбелязва гол след гол в мачовете и само след един  сезон – набрал 21 точни попадения става голмайстор на страната. После играе в португалския отбор “Спортинг”. Става особено популярен след световното футболно първенство в САЩ през 1994 г.

За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през 1995 г.

Цветан Гашевски /1970/ шесткратен световен и десеткратен европейски шампион по канадска борба, класиран сред 10-те най-добри спортисти на Горна Оряховица за ХХ век

Цветан Николаев Гашевски е роден в София на 15 юли 1970 година. От детските си години тренира канадска борба и се състезава за Горна Оряховица.

Класира се на І-во място на турнира в Женева през 1992 година и трети в Москва. Спечелва две втори места на европейски и на световно първенства през 1994 г. в Швеция и в Израел. Отново е европейски шампион в Москва през 1995 г. Многократно е републикански шампион в категорията до 75 кг. с дясна ръка. Отново европейски шампион през 1996, 1997 и 1998 г. (в Литва) и 2001 г. (в Полша). Титлата световен шампион получава през 2000 и през 2001 година. Класиран е сред 10-те най-добри спортисти на Г. Оряховица за ХХ век.

Носител е на наградата на Горна Оряховица за постижения в спорта през 2001 г. и званието почетен гражданин на града ни през 2002 година.

Митрополит Григорий /1950/ великотърновски митрополит от 1994 г., бивш ректор на Пловдивската и Софийската духовни семинарии

Владимир Давидов /1925/ активен дарител, краевед и летописец на горнооряховския край, дългогодишен читалищен и кинолюбителски деец

Донка Копринкова /1942/ повече от 40 години главен художествен ръководител и диригент на хор „Славянско единство” Горна Оряховица, разнесли името на града с хилядите концерти в България и Европа, носители на 15 отличия от 9 международни конкурса

з.м.с. Иван Шавов /1943/двукратен сребърен медалист и веднъж европейски шампион по свободна борба, първи носител на Златен пояс от турнира „Дан Колов”, дългогодишен капитан и треньор на националния отбор по свободна борба